забравеният Димитър Методиев
Скъпи читателю!
В този брой на приложението за литература, изкуство и просвета ще си спомним за поета Димитър Методиев посредством негови стихове и материала на Продрум Димов. Да увеличим шрифта на любовта ни предлага новата книга на Петко Каневски, която представяме.
Приятно четене.> Продрум ДИМОВ > Мисля си, че стогодишнината от рождението на Димитър Христов е подобаващ мотив, който повелява, в случай че в действителност умеем да ценим изконните си национални духовни стойности, да си напомним някои по-забележителни страници от неговия почтено извървян трагичен и безрезервен житейски и креативен път.
Роден е на 11 септември 1922 година в Белово. Завършва Средно земеделско учебно заведение в Садово, а по-късно се дипломира като агроном в Софийския университет " Климент Охридски ". През 1937 година става ремсист, а през 1944 година - партизанин в отряд " Ангел Кънчев ". По време на Отечествената война е помощник-командир. След войната се включва интензивно в обществено-политическия живот, работи като кмет на Белово, шеф на фабрика " Родопа ", само че взема решение да се посвети на духовната сфера. Първоначално учи публицистика в Свердловск, само че привързаността му към литературното творчество не след дълго го води в Москва, където през 1953 година приключва сполучливо Литературния институт " Максим Горки ".
Още като възпитаник разгласява първите си плахи стихове в списание " Ученически порив ". През 1945 година се ражда и дебютната му поетична книга " На взлом ". Тя е плод на революционния възторг на времето, отразява благородния буреносен лъх на епохата, само че с преобладаваща декларативност, не носи характера на похватно поетическо четиво.
В интервала 1945-1951 година написа своя разказ в стихове " Димитровско племе ". Книгата се радва на добър банкет измежду обществено-политическите ни среди, само че е посрещната в това време и с неприкрит песимизъм в забележителна част от зрялата ни писателска общественост. Страниците на романа превземат с невероятната си емоционалност, разкриваща сакрални фантазии и идеали, готовността да се жертва младостта в името на светлото бъдеще и индивида. Все още обаче липсват потребните художествено-естетически достолепия. Професионална зряла възраст стартира да проличава от страниците на книгите му " Страна на фантазиите " (1956) и " Шумят тополите " (1958).
Междувременно Димитър Методиев се занимава и със сериозна креативна работа като редактор в сп. " Септември ", в. " Работническо дело ", оглавява като основен редактор " Наша татковина ". Превежда Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Шевченко.
По рекомендация на Тодор Живков е изпратен за 10 месеца във Франция. От този интервал датират стихове като " Нефертити ", " Фен д`Оаз " и други, в които създателят дава израз на поклонението си пред обаянието и хубостта, а също по този начин и на размишленията си върху държанието на природата, която има неотразимо влияние върху нашите мисли, усеща и прекарвания.
През 70-те и 80-те години на предишния век поетът основава внушителна поредност от заглавия, като се почне от " Великото преселение " (1970) и стигнем до впечатляващия " Лиричен дневник " (1988). Специално внимание заслужава забележителната стихосбирка " В часа на есенната изясненост " (1980). Голяма част от стиховете ни потапят в горещия поток от напрегнати прекарвания на лиричния воин, само че значително ни вкарват и в неспокойния лабиринт от разсъждения, несъгласия и разстройства, провокирани от тъпчене на вярата в мечтаното ярко бъдеще. Общувайки със сюжетно-тематичния свят на това произведение, усещаме невероятна съсредоточеност и прочувствена натовареност на прекарванията, перманентното търсене на нравствено красивото и възвишеното в индивида, което, за жал, все по-рядко се среща. Цял живот поетът търси себе си като човек и създател и постоянно живее с неудовлетворението, че към момента доста дължи на себе си и обществото, изразено изрично в емблематичната му поема " Монолог по пътя ".> >
В този брой на приложението за литература, изкуство и просвета ще си спомним за поета Димитър Методиев посредством негови стихове и материала на Продрум Димов. Да увеличим шрифта на любовта ни предлага новата книга на Петко Каневски, която представяме.
Приятно четене.> Продрум ДИМОВ > Мисля си, че стогодишнината от рождението на Димитър Христов е подобаващ мотив, който повелява, в случай че в действителност умеем да ценим изконните си национални духовни стойности, да си напомним някои по-забележителни страници от неговия почтено извървян трагичен и безрезервен житейски и креативен път.
Роден е на 11 септември 1922 година в Белово. Завършва Средно земеделско учебно заведение в Садово, а по-късно се дипломира като агроном в Софийския университет " Климент Охридски ". През 1937 година става ремсист, а през 1944 година - партизанин в отряд " Ангел Кънчев ". По време на Отечествената война е помощник-командир. След войната се включва интензивно в обществено-политическия живот, работи като кмет на Белово, шеф на фабрика " Родопа ", само че взема решение да се посвети на духовната сфера. Първоначално учи публицистика в Свердловск, само че привързаността му към литературното творчество не след дълго го води в Москва, където през 1953 година приключва сполучливо Литературния институт " Максим Горки ".
Още като възпитаник разгласява първите си плахи стихове в списание " Ученически порив ". През 1945 година се ражда и дебютната му поетична книга " На взлом ". Тя е плод на революционния възторг на времето, отразява благородния буреносен лъх на епохата, само че с преобладаваща декларативност, не носи характера на похватно поетическо четиво.
В интервала 1945-1951 година написа своя разказ в стихове " Димитровско племе ". Книгата се радва на добър банкет измежду обществено-политическите ни среди, само че е посрещната в това време и с неприкрит песимизъм в забележителна част от зрялата ни писателска общественост. Страниците на романа превземат с невероятната си емоционалност, разкриваща сакрални фантазии и идеали, готовността да се жертва младостта в името на светлото бъдеще и индивида. Все още обаче липсват потребните художествено-естетически достолепия. Професионална зряла възраст стартира да проличава от страниците на книгите му " Страна на фантазиите " (1956) и " Шумят тополите " (1958).
Междувременно Димитър Методиев се занимава и със сериозна креативна работа като редактор в сп. " Септември ", в. " Работническо дело ", оглавява като основен редактор " Наша татковина ". Превежда Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Шевченко.
По рекомендация на Тодор Живков е изпратен за 10 месеца във Франция. От този интервал датират стихове като " Нефертити ", " Фен д`Оаз " и други, в които създателят дава израз на поклонението си пред обаянието и хубостта, а също по този начин и на размишленията си върху държанието на природата, която има неотразимо влияние върху нашите мисли, усеща и прекарвания.
През 70-те и 80-те години на предишния век поетът основава внушителна поредност от заглавия, като се почне от " Великото преселение " (1970) и стигнем до впечатляващия " Лиричен дневник " (1988). Специално внимание заслужава забележителната стихосбирка " В часа на есенната изясненост " (1980). Голяма част от стиховете ни потапят в горещия поток от напрегнати прекарвания на лиричния воин, само че значително ни вкарват и в неспокойния лабиринт от разсъждения, несъгласия и разстройства, провокирани от тъпчене на вярата в мечтаното ярко бъдеще. Общувайки със сюжетно-тематичния свят на това произведение, усещаме невероятна съсредоточеност и прочувствена натовареност на прекарванията, перманентното търсене на нравствено красивото и възвишеното в индивида, което, за жал, все по-рядко се среща. Цял живот поетът търси себе си като човек и създател и постоянно живее с неудовлетворението, че към момента доста дължи на себе си и обществото, изразено изрично в емблематичната му поема " Монолог по пътя ".> >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ